Златан Ибрахимович, Луиджи Гарландо
Адреналин

„Играча Ибра го познаваш всички, но човека Ибра — не.
Ще се опитам да разкажа за него сега, в средата на пътя, между историята ми на футболист, която върви към своя край, и едно различно бъдеще, което се задава и засега е неясно. Тази книга е съставена така — отразява сегашното ми положение на ръба между два свята.
Така че всяка глава започва с разказ от терена и завършва с разсъждения върху ежедневния живот, от гола до щастието, от съдията до справедливостта, от асистенцията до приятелството, от травмата до смъртта…
Не се крия, не играя роля. Признавам например, че мисълта да спра да играя ме тревожи. Колкото повече се приближава моментът, в който ще оставя футбола, толкова повече нараства страхът от бъдещето: къде ще намеря адреналина, който сега получавам от едно спречкване с Киелини?
«Адреналин», заглавието на книгата, е ключовата дума на живота ми.
Във всяко нещо, което правя, имам нужда да намеря предизвикателство и да вложа максимална доза страст. Да изстискам сърцето си. Така е било, така и ще бъде завинаги. Имам нужда да усетя как адреналинът пулсира във вените ми.“
Златан Ибрахимович вече няма нужда да демонстрира уменията си или да напомня за големите спортни успехи, които го направиха един от най-известните футболисти в света. Дошло е времето да покаже човека зад спортиста Ибра, да се разголи, да ни разкаже откровено и от първо лице как се променя един футболен бог и как посреща бъдещето — без лицемерие, със зрелостта и съмненията, присъщи на всеки от нас.
Златан ни пренася в света на първокласния футбол, както никой друг. В „Адреналин“ той разкрива какво е да играеш във Висшата лига и какво е било усещането да вкара онзи славен гол със задна ножица срещу Англия — един от най-красивите и запомнящи се в историята на футбола. Разказва любопитни истории за едни от най-добрите играчи, треньори и мениджъри в този спорт. Но и много повече.
Най-резултатният и противоречив голмайстор ни кани в личния си свят. Говори искрено за любовта към жена си и за обичта към синовете си, които винаги са „на полпозишън“ за него. Споделя как преодолява травмите — не само физическите, но и тези, свързани със загубата на любими хора. Какво са за него приятелството и екипният дух на този етап от живота му. И не на последно място — какво представлява щастието: на терена и извън него.