Христо Фотев
Морето, най-голямото събитие

Морето само живите обича… / 5
Там далеч, далеч в Бургас… / 6
Как да знам, че съм щастлив… / 8
Най-после ний, сърце… / 9
БАЛАДА ЗА МОМИЧЕТО ОТ ЯПОНСКАТА ВАЗА / 10
Прилича ти старинната прическа… / 14
ВЕНЕЦИАНСКА НОЩ /15
Убива ме такава пустота… / 20
БАЛАДА ЗА СЕБЕ СИ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА МАРИЯ /21
ЕЛЕГИЯ I /24
МАЛКА БАЛАДА ЗА ГОЛЯМАТА РЕКА / 26
ЖЕТВАРЯТ / 27
ПЕСЕНТА НА ЦИМБАЛИСТА / 28
Наистина ли си отива лятото?… / 30
НА МАЙКА МИ / 33
НА БАЩА МИ /35
ПРИСТАНИЩЕ I / 38
БЪЛГАРИЯ / 41
И нощите са стъклено-студени… / 43
БАЛАДА ЗА РОМЕО И ЖУЛИЕТА / 45
ЛУНАТА / 61
Малкото момче на инженера… / 64
Позволи ми да мисля за тебе… / 66
ЕТЮД / 68
Как искам да напиша пак… / 70
Морето!… / 72
Колко си хубава!… /75
ПРЕДЧУВСТВИЕ / 78
МОНОЛОГ НА ДОН КИХОТ / 80
О, самота с кошмарните претенции… / 84
Ний повече не сме необходими на пейзажа!… / 86
ИЗ „УЖАСНА ПОЕМА“ / 89
Ах, най-подир свободен, весел, лош… / 95
Душата ми почувства, че завинаги… / 98
ЕЛЕГИЯ II / 100
… Но е ужасно да не те загубя… / 101
Небето се съблича със безмилостно… / 102
Бях на самия връх на мойта младост… / 106
Кълна ви се — аз всичко бих повторил… / 107
Тоя влак за Бургас е тъй бавен… / 110
Ти би могъл да бъдеш весел… / 112
Най-после тялото ти е узряло… / 113
Кълна се пред лицето на Дактила… / 114
Едно голямо и прекрасно „да“ — морето… / 115
Най-важното е да се осмелиш… / 118
ИЗ „СПОМЕН ЗА ЕДИН ЖИВ“ / 119
ПИСМО /121
МОРЕТО /125
На улицата до голямото пристанище… / 129
ОДА В ЧЕСТ НА ЕДИН ПОЕТ И НЕГОВИЯ КОРАБ „АПОЛОНИЯ ПОНТИКА“ /132
Понякога по-много се обичахме… / 135
Без монолози — пози и лъжи… / 137
ЕЛЕГИЯ РАВАДИНЬОТИ /138
„ЖИВОТА МЕ ИЗПЪЛВА С ВЪЗХИЩЕНИЕ“ — Йоана Томова / 143