Джон Дос Пасос
Манхатън

„Във вечерна рокля от жълто-зелена коприна Елън седи в мек фотьойл в края на голяма стая, изпълнена със звънтящи разговори и блещукащи полилеи и бижута, изпъстрена с лъскавия, движещ се червен цвят на смокингите и със сребристите краски по ръбовете на дамските рокли. Извивката на носа на Хари Голдуайзър се съединява направо с тази на оплешивялото му чело; големият му задник се разлива извън ръбовете на триъгълната позлатена табуретка; малките му кафяви очи, докато говори с нея, изучават лицето й като с пипалца. Една жена наблизо ухае на сандалово дърво. Друга жена с оранжеви устни и тебеширено лице под оранжев тюрбан минава край тях, говорейки на мъж с островърха брада. Трета жена с ястребов нос и червена коса слага ръката си върху рамото на мъж, застанал пред нея.
— О, как сте, мис Крукшанк; не е ли удивително, че всички в този свят са винаги на едно и също място по едно и също време?
Елън седи във фотьойла и слуша в просъница; на лицето и ръцете й е прохладно от пудрата; на устните си има дебел слой червило; тялото й е изкъпано, свежо като виолетка под копринената рокля, под коприненото бельо; тя седи замечтано, унесена като в сън. слуша. Внезапни звуци от мъжки гласове се оплитат около нея. Тя изправя гръб във фотьойла — студена, бяла, недосегаема като фар.“

„Манхатън“ (Manhattan Transfer) през 1925 г. Книгата е панорама на живота в Ню Йорк между 1890 и 1925 г. Това произведение се продава много добре и го прави известен.
„Манхатън“ е сбор от новинарски заглавия, части от известни песни, монолози, издържани в стил „поток на съзнанието“, натуралистични описания на много несвързани помежду си персонажи. Този новаторски стил е продължен в следващите романи на писателя. В тях той описва как расте американският материализъм от осемдесетте години на деветнайсети век до около 1930 г. Сюжетът е изграден от преплетени истории на много генерации, които живеят през ранните двайсет години на миналия век в Ню Йорк. Импресионистичните епизоди, чрез които ни разказва живота на дузина нюйоркчани през двайсетте години, са впечатляващи.
Много внимание е отделено и на описанието на града. Той е жив — „диша“, „поти се“, „въздиша“ и т.н. Създаден е впечатляващ портрет на гъмжащия от живот грамаден метрополис.
Дос Пасос обогатява класическата форма на романа с авангардни похвати. Изобразява калейдоскопично живота на гигантския град и на деловия му център — Манхатън. В книгата се редуват монолозите на автора с диалозите на персонажите. Според някои изследователи този роман е важен също толкова, колкото и произведенията на Марсел Пруст и Джеймс Джойс. Американският творец влияе силно и на европейската литература между двете световни войни. В една от статиите си световноизвестният френски интелектуалец Жан-Пол Сартр определя Дос Пасос като „най-големия писател на нашето време“.