Петер Кристен Асбьорнсен, Йорген Му
Норвежки народни приказки

Автор
Петер Кристен Асбьорнсен, Йорген Му
Заглавие
Норвежки народни приказки
Издателска поредица
Библиотека „Вълшебници“
Други автори
Антония Бучуковска
Тип
приказки
Националност
норвежка
Език
български
Категория
Приказки
Жанр
Чуждестранна приказка за деца, Народна приказка
Теми
Европейска литература
Преводач
Антония Бучуковска
Език, от който е преведено
норвежки
Година на превод
1982
Редактор
Стоян Икономов
Редактор на издателството
Жела Георгиева
Художник
Ралица Станоева
Художник на илюстрациите
Ралица Станоева
Художествен редактор
Йова Чолакова
Технически редактор
Иван Андреев
Коректор
Мая Халачева
Издател
Издателство „Отечество“
Град на издателя
София
Година на издаване
1983
Адрес на издателя
бул. Т. Трайков" 2а
Печат
ДП „Балкан“, бул. „В. И. Ленин“ 113, София
Носител
хартия
Дадена за набор/печат
м. септември 1982
Подписана за печат
м. декември 1982
Излязла от печат
м. април 1983
Печатни коли
6
Издателски коли
7,25
УИК
4,47
Формат
1/16/70/100
Код / Тематичен номер
11/95375/6124-2-83-26239
Издателски №
465
Брой страници
96
Подвързия
мека
Цена
0,47 лв.
УДК
ДЧ839.6-34
Анотация

Приказното богатство на страната на викингите

        Норвегия, страната на спокойните фиорди и буйните водопади, на вековните борови гори и посърналите тундри, на великолепните северни сияния и белите нощи, страната, откърмила „морски повелители“ — викинги, смели мореплаватели и откриватели на далечни земи, е една от най-малките страни по броя на населението си в Европа.
        Тя е дала на човечеството писатели като Хенрик Ибсен, Бьорнстерне Бьорнсон, Сигрид Ундсет, композитора Едвард Григ, художника Едвард Мунк, изследователите Фритьоф Нансен и Роалд Амундсен и др.
        Старата норвежка литература съставлява важен дял от староскандинавската литература. В своето развитие тя е свързана с епохата на викингите. Древните норвежци създават богата народна поезия с теми от скандинавската митология. Възникват и многобройни прозаически произведения на основата на исторически сюжети и народни предания (саги).
        Попадането на Норвегия в политическа зависимост от Дания продължило повече от четири столетия (1380–1814), а и последвалата непосредствено след това политическа зависимост от Швеция до 1903 година нанася тежък удар на икономиката и културата на страната.
        Борбата за истинска самостоятелност на норвежката литература започва през първото десетилетие на 19 век.
        През 30-40-те години на миналия век норвежката литература се развива в дух на национална романтика. Романтизмът, неизменният белег на всяко възраждане, се проявява и в засиления интерес към народното творчество. Излизат от печат сборници с норвежки народни приказки и легенди.
        През 1837 година студентите Петер Кристен Асбьорнсен (1812–1885) и Йорген Му (1813–1882) подготвят първите сбирки за печат. Преди тях това народно богатство е било неизвестно на образованата читателска публика. Асбьорнсен и му са били дълбоко повлияни в своята дейност от братя Грим. С ентусиазъм и самопожертвователност те са се посветили на тази високо патриотична задача. Без материални средства, без подкрепата от страна на когото и да било те са били принудени да упражняват различни професии за да живеят. Асбьорнсен станал лесничей, a Му свещеник. Радостта, която са изпитвали и двамата като деца при слушането на приказки и легенди, е била техен вдъхновител. И двамата са умеели да общуват с хора от народа и да печелят тяхното доверие. Самият Йорген Му е бил син на селянин, а Петер К. Асбьорнсен — син на стъклар от Кристияния. Те най-добре са познавали приказките, разказвани в горите северно от Осло — фиорд. По-късно са пропътували долините на Южна Норвегия в стремежа си да събрат нови приказки и легенди. Много приказки са били изпращани на Асбьорнсен и Му по пощата от приятели и познати в най-далечни области на страната.
        Тук трябва да отбележим някои характерни особености на норвежките приказки, които ги отличават от приказките на другите народи. При битовите приказки например не е така силно застъпен социалния елемент, а по-ярко е изразена нравствената и моралната проблематика. Представите на норвежците за крал, дворец и дворцова среда се отличават от съществуващите съответни представи на други народи. За норвежците кралят е един заможен селянин, в близост с когото също живеят заможни селяни. Дворецът не е нищо друго освен голяма красива дървена къща, около която са разположени различни постройки. Самият крал седи на стъпалата пред къшата си и надзирава селяните, които работят на неговия чифлик, по скалистите хълмове и в неговите гори. В Норвегия липсва строгият етикет на наследствената аристокрация, която е била малобройна и слаба, а и със закон е била лишена от своето привилегировано положение и от титлите си. В резултат на това норвежците са по-общителни, по-независими и по-свободни в отношенията помежду си.
        Своеобразен характер има и фантастиката в норвежките приказки. Рожба на народното въображение са свръхестествени същества, наречени тролове. В съзнанието на народа те са зли духове, съюзени с непознати, опасни природни сили. Хората си ги представяли ту като огромни, непохватни, често пъти многоглави чудовища, ту като най-различни животни и дори в най*обикновен човешки вид.
        Наред с познатите мотиви от фолклора на другите народи, които имат свои специфични, норвежки варианти, събраното от Асбьорнсен и Му приказно богатство разкрива и нови, оригинални мотиви и виждания — плод на творческия гений на норвежкия народ.
        Издаването на „Ношке Фолкеевентюр“ („Норвежки народни приказки“) е изиграло важна роля за оформянето на норвежкото национално съзнание. През периода на националното пробуждане фактът, че неукият народ е създал в тежките години на датското господство такова богатство от жизнерадостни и жизнеутвърждаващи приказки, е оказал силно патриотично въздействие.
        Тук сме се опитали да подберем характерни примери от сбирките на П. К. Асбьорнсен и Й. Му, които въвеждат читателя в своеобразния художествен свят на норвежките народни приказки.

        Антония Бучуковска

Съдържание

Мелничката на дъното на морето…5
Момче и дявол…11
Мъжът, който трябвало да се грижи за домакинството…12
Котката от Довре…15
Синът на вдовицата…17
На изток от слънцето и на запад от луната…27
Ааскеладен и добрите помагачи…39
Великанът, който нямал сърце…49
Пер, Пол и Еспен Аскеладен…57
Момъкът, който се превръщал в лъв, сокол и мравка…63
Аскеладен и сребърните патици…69
Момъкът, които трябвало да работи три години без заплата…76
Приказното богатство на страната на викингите (Антония Бучковска)…89

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Peter Christen Asbjørnsen, Jørgen Moe
Norske folkeeventyr (1977)

Въведено от
VeGan
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии
Промени
Чужди рафтове

Корици 2